Тридесет документа наведнъж

Седмата и последна функция от втората вълна затваря въпроса, от който вълната започна: DocuTract прави един документ удобно, а тридесет - неудобно. Тридесет трудови договора са тридесет пъти едни и същи шест стъпки: създаване, избор на шаблон, качване на скана, проверка на стойностите, генериране. Времето отива не за документа, а за повторението.

Сега входните данни се приемат наведнъж.

Два вида входни данни, защото офисът има два

Архив с папки. Папката е сделка, файловете в нея са нейните сканове. Вложените папки са наред: всичко в „Кравченко“ принадлежи на Кравченко, дори когато се намира в подпапка с име „скани“. Архив, създаден на Mac, съдържа __MACOSX и .DS_Store, а ние не ги показваме като отделни сделки. Имената на папки на кирилица се четат така, както са написани, а не като „Ð Ñ€Ð°Ð²Ñ‡ÐµÐ½ÐºÐ¾“. Това са детайлите, които решават дали импортирането ще проработи от първия път.

Таблица. CSV или XLSX, един ред е един документ, една колона е едно поле. Заглавието се съпоставя с полето на шаблона, така че „Трите имена“ намира full_name, а точката и запетаята, които Excel в тази част на света пише, се четат също като запетая. Колона, която шаблонът няма, спира изпълнението преди то да започне и посочва името си. Да откриеш на ред двеста, че продуктът тихо е пренебрегвал колона, е по-лошо, отколкото изобщо да не започнеш.

Първо ви се казва на какво се равнява

Качването не стартира нищо. Прочитаме файла и го показваме: открити тридесет елемента, тридесет генерирания ще струва, остават дванадесет. И едва тогава - бутонът Стартирай.

Ако не стигат, изпълнението изобщо не започва. Частичен старт няма нарочно: човек, който е качил тридесет папки и е получил дванадесет документа, сега трябва да разбере кои осемнадесет липсват и дали са му били таксувани. Няма нищо по-лошо от това.

Самите пари се изразходват както винаги - по един документ, когато всеки е готов. Така че елемент, който е неуспешен, не струва нищо.

Изпълнение, което не спира заради една папка

Две папки пристигнаха повредени. Това не е причина да спрат другите двадесет и осем. Тези два елемента получават причината си на разбираем език, останалото минава до края, а изпълнението завършва като „частично“, защото то нито е готово, нито е неуспешно, и да го наречем което и да е от двете би било лъжа.

След това два бутона. Повтори неуспешните стартира точно редовете, които не са минали: готовите не се засягат и не се плащат два пъти. Изтегли всички връща това, което съществува, като един архив, дори докато два елемента още се оправят, защото двадесет и осем готови документа си струва да имате още сега.

Файловете в архива са наименувани така, както са били във входните ви данни: „Кравченко.docx“, а не по нашия вътрешен номер. Това е името, което ще търсите.

Защо не заема цялата опашка

Отвътре няма нова машинария: същите дела, същите обработващи процеси, същият лимит. Единственото добавено нещо е ограничение на паралелността: най-много няколко елемента от едно работно пространство се изпълняват едновременно. Клиент с архив от триста папки не бива да стои в опашката пред някой, който е натиснал „генерирай“ за един документ, и вече не стои.

Празна папка или празен ред се отбелязват като пропуснати, а не като неуспешни. Това не е неизправност, а съдържанието на входния файл, и няма какво да се повтаря.

Ако изпълнението отнеме повече от няколко минути, когато приключи, пристига имейл за това. По-краткото не изпраща нищо: човекът още гледа екрана, а ненужните имейли са причината всички известия в крайна сметка да бъдат изключени.

Какво следва

С това втората вълна е завършена: събиране на документи от клиента, дела, кръстосани проверки, указателят на страните, условни блокове с версии на шаблоните, API с уебхукове и масово генериране. Седем функции, всяка от които премахва един вид ръчна работа, вместо да добавя още един екран.

Инструкциите стъпка по стъпка за сериите са в центъра за помощ, а пълният списък на планираното е в какво създаваме след това.